Това е символът на родния ми град. Спомням си старият каменен мост, който не беше толкова дълъг, но сякаш носеше много по-човешко послание. Около камъните имаше полепнали черни миди, зелени водорасли и малки разноцветни камъчета. До мястото, където в момента възстановяват Казиното, водеше вита пътека нагоре, от дясната страна на която се издигаха каменни арки. Сякаш беше вчера... а минаха толкова години. Казиното беше изоставено и от ресторанта, който помнех и за който разказваха баба ми и дядо ми, останаха само руини. Арките ги бутнаха, за да не пропада брега и с времето вече почти не се вижда къде са. Скоро ще възстановят Казиното, но дали старата му слава? Не мога да го възприема на фона на този модерен мост с бетонни колони. Сякаш нещо от миналото безвъзвратно си отиде, а аз станах на около 150 години...най-малко.
Няма коментари:
Публикуване на коментар