Навън е студено, а ние сме покрай камината. Малкият припка. Същинска идилия! Чувствам се ужасно уморена. Не ми се мисли, не ми се прави нищо. Празнота. Успях да открия как да скрия блога си и вече съм доволна. Ще пиша каквото си искам.
Много пъти опитвах да си водя дневник. Още като ученичка. Опитът ми приключи с погром :) Майка ми прочете личните ми преживявания, аз се засрамих, загубих доверие в хората, увих дневника си в тиксо и доскоро го крих под матрака на леглото. Всъщност той беше част от серия дневници, в които пишех любовни стихове и ги посвещавах на хора, на които не им пукаше за мен. Странна форма на забавление, но запълваше времето ми и поне за кратко ме караше да се чувствам креативна личност. А и стиховете не бяха лоши. Някои станаха дори поеми. На всяка моя любов-по едно малко тефтерче! О, любовите не бяха много, но две от тях заслужаваха внимание - заеха повече от година от живота ми. До последната. Посветих му серия стихове, омъжих се - и край! Вдъхновението ми умря :)
Сега търся смисъл в малките, но те растат и ще си тръгнат. А аз ще остана само с мислите и самотата. Чувствам се като мост над пълноводна река - щом минат през мен и стъпят на здрава земя и на тях вече няма да съм нужна...
Няма коментари:
Публикуване на коментар