ПЪРВОТО БУРГАСКО РАДИО НАВЪРШИ 70 ГОДИНИ
Изминаха 70 години от създаването на първото бургаско радио – познато като ”малкото радио” и „радиоточката”. Нека си припомним за началото. Сведения за доставката и монтажа на първия радиопредавател в Бургас намираме в спомените на видния бургаски общественик Методи Шишков. От тях научаваме, че първата градска радиопредавателна уредба от Милано е доставена от италианската фирма „Джовани Желозо” в началото на 1942 година и монтирана в заседателната зала на общинския дом. Тази първа уредба разполага с 2 усилвателя по 50 вата – недостатъчна мощност, която налага по-късно да бъде закупен още един, 100-ватов усилвател „Филипс” от Холандия. Инсталирана е в заседателната зала на стария общински дом през лятото на 1942 година, а обслужването й - възложено на подсекретаря Никола Бояджиев. Прекратена е разгласата на общинските вести чрез барабанче. Последният общински глашатай е Дичо Василев. Всички оповестявания от социален характер се извършват от началника на служба „Обществени грижи” Райно Златаров. Изградена е градска мрежа от 40 високоговорители, поставени по улиците и площадите на Бургас, по които са предавани общинските административни съобщения. Именно 1942 година, когато в Бургас е поставено началото на оповестяването чрез радиотранслация, приемаме за „рождена година” на общинското кабелно радио. А 22 октомври свързваме с факта, че на тази дата през 2009 година, с решение на Общинския съвет, официално е възприето името Общинско радио Бургас, последвано от административното сливане на двата отдела – Радиовъзела, който дотогава е към БТК - и Радиоцентъра – „под шапката” на Община Бургас.
През 1944 година в радиото е назначен първият щатен говорител Христо Дерменджиев, който, по думите на Методи Шишков „изпълняваше функциите си с особен жар и артистичен замах”, а младият Георги Иванов Ковачев оказва ценно техническо съдействие доброволно и напълно безвъзмездно. По-късно същият става главен инженер на Института по радиоелектроника в София и е признат за един от най-компетентните специалисти в тази област. Сред първите програмни ръководители, оставили трайна следа в паметта на слушателите си, са щатната говорителка Мария Цацова и оперният певец Динко Кузманов, който участва в програмата заедно с нея. През 80-те години на ХХ век дейността на общинското кабелно радио се диференцира. От една страна продължава разширяването на кабелната мрежа и развитието на радиоизлъчването, а от друга - за създаването на радиопрограмата Окръжния народен съвет вече започва да търси професионалисти. Като щатни служители на радиото са привлечени специалисти – филолози, журналисти, изтъкнати дейци в областта на словото, разширява се мрежата от сътрудници, включваща кореспонденти - професионални журналисти, историци, допълващи местните предавания с разнородна информация, писатели, учители, младежи. Постепенно понятието Радиоцентър се налага като описващо редакционната дейност по създаването на програмата, различна от нейната реализация чрез Радиовъзела.
В края на 1950 година радиоуредбите се предават на поддържане към новосъздадената дирекция „Радиофикация” към Министерството на пощите, телефоните и телеграфите. От този момент се поставя началото на организираната експлоатация, разширение и радиофициране на нови селища. Техническите райони са обособени на териториите на бившите околии. За всеки район е назначен техник, който отговаря за градския и за селските възли в околията. Още с възникването на дирекция Радиофикация е регламентирано събирането на такси и активното търсене на желаещи да станат абонати. Амбициозната задача е да бъде създадена кабелна мрежа във всяко населено място и да бъде осигурен достъп до всеки чрез домашните високоговорители. През лятото на 1952 година Методи Шишков, заедно с тогавашния окръжен началник на съобщенията Веселин Ризов, устройват първата в България плажова радиоуредба, която влиза в действие на 7 юли и дълги години се използва през летния сезон. На централния бургаски плаж са монтирани високоговорители, звукът се чува чак до „Бункера”, а предаванията се осъществяват от сградата на студените морски бани, от спикери, между 9,00 и 14,30 часа. През 1960 година, по времето на първия ръководител на Радиовъзела инж. Иван Добрев, започва монтажа на осъвременени високоговорители по главните улици и площади на града. Първата озвучена по този начин главна улица на Бургас е ”Богориди”. Продължава да расте и броят на радиофицираните абонати. До края на 1999 г. регистрираните радиоточки в Бургас и региона са 60 000.
Сградата на радиото - бивша жилищно-търговска сграда, собственост на Димитрос Хараламбус, виден бургаски търговец и общински съветник - е сред архитектурните забележителности на Бургас. Строена през 1900 година, тя е дело на италианския архитект Рикардо Тоскани, направил най-красивите сгради в града. Освен автор на идеята и архитектурния проект, той е и неин технически изпълнител. За направата й води майстори от Венеция. Това е единствената негова сграда, изградена с камък, а мраморът за нея е донесен с кораби от остров Малта. В бр.18 /1979 година на Държавен вестник е обявена за паметник на културата с категория „национално значение” на територията на област Бургас. Сградата, която в началото на века е казино и публичен дом, има стратегическо местоположение - на ъгъла с главната улица „Александровска”, срещу хотел „България”. Двата отдела на радиото – радиовъзела и радиоцентъра – от 1945 до 2005 година се помещават в нея, на ул.”Иван Рашеев” 2, по-късно преименувана на „Конт Андрованти”. Там на втория етаж, на терасата пред радиовъзела, през целия период на пребиваване на радиото е изнасяна апаратурата, с която са озвучавани повечето градски масови мероприятия – манифестации, празници, изнасяни речи и директно водени радиопредавания.
През 1979 година Националната служба за паметниците на културата отпуска средства за реставриране на третия етаж на сградата, в която се намира радиото и пригаждане за неговите нужди. Докато трае ремонтът, временно редакцията е преместена на ул.”Бенковски” 4 – зад хотел „Бриз”, в помещение с две стаи. Предаванията се правят предварително, на запис, а журналистите за всяко предаване отиват до радиовъзела на „Конт Андрованти”. В резултат на ремонта е реконструиран покрива, изградени са самостоятелни удобни стаи за журналистите, но основното е, че със сътрудничеството на Данаил Димов - главният инженер на Радио Стара Загора - е изградено първото професионално студио „Говор” в Бургас. Подходящо избраното за него помещение, затворено със самата сграда, образува две големи помещения без прозорци, което съдейства за добрата шумоизолация на студиото и апаратната. В това студио професионални записи и реклами правят всички бургаски певци и актьори. Също през 1979 година в кабелното радио постъпва на работа първият за Бургас професионален радиожурналист Адам Петков, който пренася дългогодишния си опит от Българското национално радио. Радиото получава името „Радиоцентър” в началото на 90-те години на ХХ век, в заседателната зала на Общината, в присъствието на всички над 40 сътрудници. Официалната промяна е оповестена от Радка Зайкова - по това време ръководител на радиото. Първото лого – „Прозореца” - е дело на големият български график Николай Янакиев. То символизира къщата, в която се намира радиото, а името буквално описва неговото местоположение – в центъра на града. С възприемането на името Радиоцентър и изработването на лого институционализирането на радиото става факт.
С Договор за дарение от 18.06.2009 година Българска телекомуникационна компания прекратява предоставянето на услугата „кабелно радиоразпространение” и дарява на Община Бургас мрежата и съоръженията към нея. През юли същата година техниката от радиовъзела е преместена от последния етаж на Новата поща в помещение на ул.”Александровска”, което отдел „Общински имоти” незабавно отремонтира и пригажда за целта. Пренасянето на техниката е съпроводено с временно прекратяване на дейността на радиото, възобновена в средата на август 2009 година. След придобиването на кабелната мрежа от БТК, Община Бургас прави проучване на състоянието на кабелната мрежа в съставните селища, квартали и комплекси на Бургас. Резултатите не са обнадеждаващи. От 2005 година кабелната мрежа е оставена без поддръжка. Липсват материали и хора за възстановяването й. Санирането на блоковете в града е честа причина за прекъсване на кабелите, а налице е и законодателното изискване въздушната кабелна мрежа да се премахне. Оказва се, че радиофикацията в Бургас, при тези условия, не може да бъде развивана, а само поддържана, заради многобройните дългогодишни и верни слушатели на кабелното радио. Необходимо е да бъде намерена алтернатива, за да продължи местната програма да бъде развивана и разпространявана. Община Бургас предприема действия в тази насока.
За да достигне интернет - потребителите, от края на 2009 година радиото започва да поддържа собствен информационен сайт. Двата отдела - радиовъзела и радиоцентъра се обединяват под името Общинско радио Бургас. Новото лого е дело на бургаския художник Даниел Дубаров. Отдел „Култура” отпуска средства за ремонт на студиото, апаратната и редакцията, които се намират на втория етаж на Младежкия културен център, закупена е нова озвучителната техника. Алтернативата да продължи радиото да функционира като обществена медия с политематичен профил и достъпност на програмата е в ефирното излъчване, към което Община Бургас прави необходимата стъпка в края на 2010 година, кандидатствайки за ефирна честота. През периода от 2009 до 2011 година радиото преминава от етапа на „лентите и касетите” към съвременна материално-техническа база, ново програмно звучене и информационно присъствие в интернет. Юбилейната годишнина на радиото през 2012 година съвпада с историческия момент, когато то се намира буквално „между кабела и ефира” и пред вземането на съдбоносни за съществуването му решения – в очакване на лиценз за предоставяне на ефирна честота и пред решението за бъдещето на кабелната мрежа. През дългите години на съществуване на първото бургаско радио всички местни творци и общественици са гостували в неговото студио, известни личности на Бургас - работили в него, мнозина журналисти - започнали професионалната си кариера тук. Слушателите ни с любов говорят за радиото като за приятел. Затова днес се връщаме към неговата изключителна история, за да се поучим от опита и да продължим напред с вярата, че 70-годишната традиция ще бъде продължена!
Настоящият материал представих като презентация на 22 октомври 2012 г. по време на честването на юбилейната годишнина, в Младежки културен център.



Няма коментари:
Публикуване на коментар